Да се носиш по вълните като птица,
почиваща си със разперени криле,
отпуснат в милващата Божия десница,
зареял взор натам, където
морето се целува със небето...
22.07.2021
Да се носиш по вълните като птица,
почиваща си със разперени криле,
отпуснат в милващата Божия десница,
зареял взор натам, където
морето се целува със небето...
22.07.2021
Не идвай повече в съня ми
като нечакан и неискан гостенин.
Не идвай! Няма да отворя.
Залостих на сърцето портите.
Не, няма да те пусна във съня си!
Да те сънувам нямам право.
И ако някога отново се промъкнеш,
поспри за миг да те погледам
и после тихо си тръгни…
9.12.2021
Зловеща перспектива... Пъклен край -
разстрел, а след разстрела - червей!
Смразяващ край! Безкрай! Без рай!
Какво тук значи някаква си личност...
Свят, в който личността не значи нищо,
безличен и безличностен е всъщност.
Какво тук значи някаква си личност...
Идея?... Средство?... Стока?...
И няма как светът да е различен,
щом не познава Личността.
Единствено чрез нея - Бога Слово -
човекът пръстен в личност се превръща.
.......................................
Борбата е безмилостно жестока...
11.06.2021 г.
Изпрати ме до портата и ми помаха
за довиждане.
О, ако знаех, че е за последен път!
Щях да целувам твоите ръце
и прошка да поискам, татко...
И всеки път, когато се завръщам,
очаквам да те видя на вратата,
обятия разтворил за прегръдка...
Но вместо тебе, ме прегръща пустотата...
Как искам пак във тебе да се сгуша,
и не във спомен, ни насън,
а Там, където няма край денят,
където слънцето не гасне...
С Богом, татко!...
Как искам да съм клонка палмова,
приветстваща Те със „Осанна!“,
не пръчка, оставяща бразди
върху лицето Ти в дома на Каиафа.
Как искам да съм цвят уханен,
милващ нежно Твоите нозе,
не трън, жестоко впил се
в челото Ти Божествено…
Как исках, но уви - по пътя към Голгота
във шип бодлив се цветето обърна.
Ала на Кръста Твойта Кръв
дано отново в цвете го превърне...
27.04.2021 г.
Една сълза от твоите сълзи
ти дай ми, майко преподобна,
та като пламък тя да изгори
страстта във мене гробна.
Едничка дума в покаяние
ти научи ме да изричам
и коленичила в ридание,
на Бога своето сърце да вричам!...
17.04.2021 г.
Души за продан. Евтини души.
Изгодна сделка – дяволски изгодна!
Очи без поглед. Стъклени очи.
Самотен вик в пустинята на равнодушните.
Продадени души. Без-душие…
Благодаря Ти, Господи, за всяка болка
в изминалите мои дни.
Във болката Те аз открих.
И днес понякога отново ме боли
- без болка,
защото в болката си Ти.
16.01.2020 г.
за да сънуват топли сънища през зимата.
Да можехме и ние душите си да облечем така,
преди да отлетят оттук завинаги...
21.10.2021
Всеки път, когато в самота се гърча,
отново от ребрата Ти вода изтича
и влива се в океана на мойте сълзи.
Когато към утеха друга поглеждам,
поредния гвоздей в дланта Ти забивам,
понеже милувката Ти нежна не усещам.
За радост друга когато копнея,
бразди от камшика по Тебе оставям,
затова че Ти не си радост за мене.
Прости ми, Господи, и помогни ми
да търся жадно само Твоите обятия
и се насищам вечно с любовта Ти!
11.04.2021 г.
На отец Владимир и Милена Дойчеви
Никога не пускайте ръцете си -
дори когато вече не ви слушат.
Никога не сваляйте един от друг очи -
дори когато почнат да не виждат.
Никога не спирайте да казвате: "обичам те" -
дори когато в устните ви няма дишане.
12.01.2022 г.
На Милена Дойчева
Жената до теб ден след ден чака
да се завърнеш от работа уморен,
за да те излекува с поглед.
И вместо на Малдивите, почивате двамата
в тишината на парка за вечен покой…
Жената до теб бди над съня ти
и бори се с нощните змейове.
После кротко се сгушва в сърцето ти
и в прегръдката му заспива…
Днес жената до теб не е същата –
с годините става по-млада и хубава,
защото се храни с твоя поглед,
гледащ я все така влюбено…
10.04.2021 г.
Да се носиш по вълните като птица, почиваща си със разперени криле, отпуснат в милващата Божия десница, зареял взор натам, където морето с...