Показват се публикациите с етикет Есета. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Есета. Показване на всички публикации

петък, 29 март 2024 г.

ДУШИ НЕ ЗА ПРОДАН

 

„Дяволски добра оферта“ – да си продадеш душата. Да! Дяволски добра! Но за кого? За теб ли, или за тоя, на когото ще я продадеш? Дори за днешния свят на покупко-продажба на всичко – принципи, убеждения, вяра, морал, съвест, плът, този открит призив да си продадеш душата на сатаната не звучи ли все пак стряскащо? Макар и покупко-продажбата да е представена като игра, нали днес всичко е игра, забава – дали ще ни бъде забавно в ада? Дали ще ни бъде забавно да гледаме как нашите деца се „забавляват“ в преизподнята? Само човек, който мрази детето си, може да желае за него такава „забавна игра“. Само човек, лишен от елементарно чувство за самосъхранение, може да не реагира с възмущение на „забавното“ предложение. Само управници, които мразят града и гражданите си, може да се съгласят на такава „адски добра“ сделка с лукавия рекламодател. Защото, безспорно, лукавият плаща добре за човешки души… Но нима човешката душа има цена?... Този, който се опитва да купи душите ни, много добре знае, че те са безценни – не защото сами по себе си сме ценни като хомо сапиенси, а защото сме Божии създания. Защото сме купени скъпо. Защото сме призвани да прославяме Бога в телата и в душите си, които са Божии (1 Кор. 6:20). Затова апостолът ни призовава да не ставаме роби на човеци (срв. 1 Кор. 7:23), още по-малко – на бесовете!

Време е гаврата с нашия град, наречен на Софѝя, Божията Премъдрост, да спре! Време е вместо на идолски изображения, натрапени ни насред столичния град, да започнем да се кланяме на Този, Който ни даде Своята Премъдрост за име на нашата столица – столицата на православна страна, каквато сме по Конституция! Време е да прогоним от града си духа на злия бяс, опитващ се да ни оплете в мрежата си! Време е най-после да си спомним, че имаме души, които не могат да се купят с нищо, защото вече са изкупени с кръвта на нашия Спасител!

 

 20.03.2024 г.



петък, 30 юни 2023 г.

Книги с изтекъл срок на годност

 

 

Цветанка Аврамова 


От доста време се каня да предложа някои книги от домашната си библиотека на читалищата. Отдавна съм зарината от книги – буквално спя върху тях, а непрекъснато купувам нови и нови. От ранно детство животът ми протича в тяхната компания и този факт може би предреши и избора ми на професия – отново свързана с книгите. Но днес, когато част от тях вече са прочетени, а други така и няма да разлистя, реших да ги подаря. И вместо да пиша постове в социалните мрежи, най-естественото бе да потърся връзка с читалищните библиотеки. Бях чула, че големите столични библиотеки все по-трудно приемат книги; искат пълен опис на предлаганата литература (всеки, който има няколко хиляди тома, знае какъв къртовски труд е това), от който после в най-добрия случай избират няколко десетки заглавия. Доста мои познати и колеги ми се оплакаха, та реших да не се занимавам с оялите се столични библиотеки и направо да се обърна към провинциалните. Там все ще имат нужда от книги, мислех си наивно.

Да, ама не съвсем. От едната читалищна библиотека ми казаха, че си обновяват библиотечния фонд и приемат само книги, издадени след 1980 г., а от другата – дори още по-нови – след 2000 г.! „Та хубавите книги са си хубави книги, няма значение годината на издаване!“ „Така ни е наредено“ – прозвуча бездушно в телефонната слушалка.

„Не се учудвам, коментира моя приятелка. – Знаеш ли колко хора днес предлагат книги – и никой не ги иска. Те смениха историята, тия книги вече не им трябват“.

Не им трябват!... Не ни трябват!...

Днес, в епохата на „умните смъртофони“ и електронните книги традиционните книжни издания за мнозина станаха излишни. Пък и защо децата ни да четат дълги и скучни романи, след като „Гугъл“ може за секунди да ти сдъвче основната сюжетна линия, да ти я опакова в лъскава подвързия, да ти внуши какво точно е искал да каже авторът. И вчера, и днес, ако на изпита по литература не напишеш това, което ти казва авторитетът – в миналото сборниците с анализи на литературни творби, днес интернетните разсъждения на други (или на същите) мастити литературни анализатори – ще те скъсат. А ако и след училищната скамейка се осмелиш да разсъждаваш със собствения си мозък и излезеш от матрицата на масовото мнение, ще те анатемосат. Нито вчера, в тоталитарното време, нито днес, във времето на пишман-демокрацията, самостоятелното мислене и изобщо мисленето не се толерират не само у нас, но и по света. Днес стремежът да бъде лишен човекът от това, по което се отличава от животните – мисленето и езика, сякаш е достигнал връхната си точка. Достатъчно е да послушаме как си говорят народните избраници – избрани не от друг, а от нашия мил, заспал, апатичен народ. Народ, който е готов да изхвърли старите си книги в контейнера за смет – ми когато библиотеките не ги искат….

Книгата у нас днес е приравнена на сиренето – старите книги са с изтекъл срок на годност. Какъв е срокът на годност на Паисиевата „История славянобългарска“, на Вазовия „Език свещен на моите деди“, на „Азбучна молитва“?!... Ако не дадем отговор на този въпрос още днес, утре може да сме се превърнали в безсловесна, безписмена, лесно управляема безлична маса, в „негоден човешки материал“. Ако днес не отговорим на този въпрос, ще се лишим от най-ценното си като народ – от своята история, която живее в книгите.

Книгите са душата на един народ. Колко дълго се живее без душа?...

 

 



сряда, 10 май 2023 г.

Буквите в контейнера на душата

Цветанка Аврамова 

  

Наскоро видях една снимка във Фейсбук, която ме жегна. Снимка, запечатала контейнер за смет, от който се подава жена, разтворила книга. А надписът над снимката гласеше закачливо: „България чете“… (https://www.facebook.com/photo.php?fbid=3048053141922482&set=a.797325283661957&type=3&theater). Замислих се дали България наистина чете. Народ, захвърлящ книгите си на боклука… Но и народ, който изважда същите тия книги от кофите за смет... Дали е случайно, че тази снимка се появява в навечерието на 24 май? Всъщност във времето между празника, разделен шизофренно на две половини (църковна и светска). Единия празнуваме с многолюдни ученически шествия, с „Върви, народе възродени!“, с цветя пред паметника на братята Кирил и Методий, с рецитации, речи на културни и полукултурни политици и общественици. И с мажоретки с палки и помпони, заменили обръчите и знаменцата на пионерките от миналото ни незабравимо. Нов типичен български продукт, този път made in USA. Поамериканчването и на този наш най-истински национален празник, както обичат да го наричат безцветни културтрегери от различни цветове, едва ли вече прави впечатление. Толкова бързо свикнахме с чуждите моди, че всичко българско и родно май накрая ще се окаже… чуждо…

На 24 май празнуваме Деня на българската писменост, но без нейния Създател. На 24 май разнуваме Деня на българската просвета, но без Просветителя. На 24 май празнуваме славянските първоучители – Кирил и Методий, но без Учителя. А другата половина празнуваме, коленичили в молитва пред иконата на светите братя. Шизофренно празнуване.

Разбирам, че в „тая държава“ днес далеч не всички са вярващи. Разбирам, че Църквата е отделена от държавата. Разбирам, че е по-добре един празник да се празнува два пъти, отколкото само веднъж (да не говорим за хич). Разбирам… Но от това не ми става по-празнично.

Ето, единият празник вече отмина. Тихо, незабележимо, без цветя на паметника. Но пък с цветя пред иконата. А само след няколко дни се задава и другият празник. Само че тази година и той май ще остане заключен под карантина, както беше заключен и парадът на Гергьовден. Без многолюдни шумни шествия, без „Върви, народе възродени!“, без мажоретки дори. Може би само по телевизията културните и не съвсем, грамотните и не съвсем, министри, политици и общественици, вместо цветя пред паметника, ще се надпреварват да поднасят пред наследниците на двамата братя своите цветисти послания, та да могат жадните за духовност души на тия наследници за пореден път да се напоят от бездуховната им духовност. За да може изстрадалият български учител за пореден път да се възхити от словесата на ония, които някога за пореден път е скъсал на матурата по български. За да може за пореден път да благодари на тия радетели за духовност, които облагат учебниците с ДДС, по-високо от това на хазартните игри…

Изхвърлената книга в контейнера е символ. Символ на изхвърленото Слово. Кога ли ще посегнем да извадим от контейнерите на душите си захвърлените букви? Буквите на Словото, станало плът (Йоан 1: 14). Кога ли?...

 

17.05.2020 г.

Публикувано в: 

Българска реч, XXVI, 2020, № 1, 66–67.

 



(Средиземно)морскосиньо - I

  Да се носиш по вълните като птица, почиваща си със разперени криле, отпуснат в милващата Божия десница, зареял взор натам, където морето с...