Изпрати ме до портата и ми помаха
за довиждане.
О, ако знаех, че е за последен път!
Щях да целувам твоите ръце
и прошка да поискам, татко...
И всеки път, когато се завръщам,
очаквам да те видя на вратата,
обятия разтворил за прегръдка...
Но вместо тебе, ме прегръща пустотата...
Как искам пак във тебе да се сгуша,
и не във спомен, ни насън,
а Там, където няма край денят,
където слънцето не гасне...
С Богом, татко!...
Няма коментари:
Публикуване на коментар