Да бе грехът ми винаги пред мене,
не бих аз повече грешала… може би.
Да бе грехът ми винаги пред мене,
не бих се възгордявала… Дали?
Да осъзнавах беззаконието си,
не бих безчинствала безумно.
Да можех да се видя отстрани,
от себе си побегнала бих вдън гори!...
Да имах аз сърце смирено,
пред Тебе паднала бих в умоление.
Да бе духът ми съкрушен,
надявал би се на спасение…
Няма коментари:
Публикуване на коментар