Как искам да съм клонка палмова,
приветстваща Те със „Осанна!“,
не пръчка, оставяща бразди
върху лицето Ти в дома на Каиафа.
Как искам да съм цвят уханен,
милващ нежно Твоите нозе,
не трън, жестоко впил се
в челото Ти Божествено…
Как исках, но уви - по пътя към Голгота
във шип бодлив се цветето обърна.
Ала на Кръста Твойта Кръв
дано отново в цвете го превърне...
27.04.2021 г.
Една сълза от твоите сълзи
ти дай ми, майко преподобна,
та като пламък тя да изгори
страстта във мене гробна.
Едничка дума в покаяние
ти научи ме да изричам
и коленичила в ридание,
на Бога своето сърце да вричам!...
17.04.2021 г.
Души за продан. Евтини души.
Изгодна сделка – дяволски изгодна!
Очи без поглед. Стъклени очи.
Самотен вик в пустинята на равнодушните.
Продадени души. Без-душие…
„Дяволски добра оферта“ – да си продадеш душата. Да! Дяволски добра! Но за кого? За теб ли, или за тоя, на когото ще я продадеш? Дори за днешния свят на покупко-продажба на всичко – принципи, убеждения, вяра, морал, съвест, плът, този открит призив да си продадеш душата на сатаната не звучи ли все пак стряскащо? Макар и покупко-продажбата да е представена като игра, нали днес всичко е игра, забава – дали ще ни бъде забавно в ада? Дали ще ни бъде забавно да гледаме как нашите деца се „забавляват“ в преизподнята? Само човек, който мрази детето си, може да желае за него такава „забавна игра“. Само човек, лишен от елементарно чувство за самосъхранение, може да не реагира с възмущение на „забавното“ предложение. Само управници, които мразят града и гражданите си, може да се съгласят на такава „адски добра“ сделка с лукавия рекламодател. Защото, безспорно, лукавият плаща добре за човешки души… Но нима човешката душа има цена?... Този, който се опитва да купи душите ни, много добре знае, че те са безценни – не защото сами по себе си сме ценни като хомо сапиенси, а защото сме Божии създания. Защото сме купени скъпо. Защото сме призвани да прославяме Бога в телата и в душите си, които са Божии (1 Кор. 6:20). Затова апостолът ни призовава да не ставаме роби на човеци (срв. 1 Кор. 7:23), още по-малко – на бесовете!
Време е гаврата с нашия град, наречен на Софѝя, Божията Премъдрост, да спре! Време е вместо на идолски изображения, натрапени ни насред столичния град, да започнем да се кланяме на Този, Който ни даде Своята Премъдрост за име на нашата столица – столицата на православна страна, каквато сме по Конституция! Време е да прогоним от града си духа на злия бяс, опитващ се да ни оплете в мрежата си! Време е най-после да си спомним, че имаме души, които не могат да се купят с нищо, защото вече са изкупени с кръвта на нашия Спасител!
20.03.2024 г.
да не остана непростена.
Не ме обичай, както аз обичам,
за да не бъда необичана.
Не ми отвръщай според мойта милост,
да не погина непомилвана…
Но нека любовта Ти ме прегърне
и с милост в прошка я превърне.
27.03.2021 г.
Да се носиш по вълните като птица, почиваща си със разперени криле, отпуснат в милващата Божия десница, зареял взор натам, където морето с...
