Цветанка Аврамова
Дай ни, Господи, очи, за да прогледаме за Тебе – Пътя, Истината и Живота.
Дай ни, Господи, уши, с които да чуем гласа Ти в лъха от тихия вятър.
Дай ни, Господи, душа, с която да копнеем по Теб.
Дай ни, Господи, сърце, с което да Те възлюбим.
Дай ни, Господи, ръце, които да протягаме в молитва към Теб.
Дай ни, Господи, покайни сълзи, които да Ти принесем в дар.
Дай ни, Господи, нозе, с които да Те последваме на Голгота.
Дай ни, Христе, да се причастяваме с Твоите Плът и Кръв, за да бъдем плът от плътта Ти и кръв от кръвта Ти.
Дай ни, Господи, устни, с които да Те славословим в безкрайната година на Твоето Царство!
Цветанка Аврамова
Господи Вседържителю, Който си навсякъде и всичко изпълваш, чуй въздишките ни и се смили над нас, които падаме пред Тебе и със сълзи изповядваме греховете си. Развратихме се, Господи, отстъпихме от Твоя закон, престъпихме обетите при светото Кръщение, поклонихме се на идолите, станахме плячка на бесовете, изменихме на дедите си, отрекохме се от бащиното си наследство, брат вдига ръка срещу брата, заприличахме на зверове... Молим Те, Боже, не ни оставяй да се погубим докрай! Помилуй ни по Своята милост; помилуй ни, защото сме Твой образ, макар и омърсен от грехове. Помилуй ни, Отче, заради Кръвта на Своя Единороден Син, пролята за нас. Помилуй ни заради Пресветата и Пречиста Твоя Майка. Помилуй ни заради Твоите угодници от всички времена и народи и най-вече заради молитвите на тия, които осветиха със стъпките си нашата земя. Помилуй ни заради кръвта на мъчениците; помилуй ни заради тия, които в мъки, студ и голота напояваха жадните за Словото български души; помилуй ни заради тия, които изнуряваха телата си до кръв заради Твоята любов. Помилуй ни, защото на Тебе ни повери Твоят служител патриарх Евтимий, помилуй ни заради сълзите на Твоя угодник Иоан Рилски, помилуй ни заради кръвта на нашия първомъченик Боян-Енравота. Помилуй ни, за да пребъде българският род и под Кръстния знак чисти свещеници чисто да служат на Тебе, чистия Бог, сега и во веки веков! Амин!
Цветанка Аврамова
Цветанка Аврамова
Преди да отлетят от този свят,
листата на дърветата обличат
най-красивите си дрехи.
Омайна тленна красота,
събличана след миг в калта.
А моята душа какво ще облече
преди смъртта?...
Да се носиш по вълните като птица, почиваща си със разперени криле, отпуснат в милващата Божия десница, зареял взор натам, където морето с...