Цветанка Аврамова
През оголените клони на зимата
промушва се слънцето,
за да им вдъхне надежда,
че отново ще ги облече във пролет.
24.12.2023 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
(Средиземно)морскосиньо - I
Да се носиш по вълните като птица, почиваща си със разперени криле, отпуснат в милващата Божия десница, зареял взор натам, където морето с...
-
Не ми прощавай, както аз прощавам, Отче, да не остана непростена. Не ме обичай, както аз обичам, за да не бъда необичана. Не ми отвр... -
(3 януари, 5 май) от Цветанка Аврамова* КОНДАК 1 Като светкавица проблясна в мрака на последните времена, отче Ефреме, ти, ... -
Цветанка Аврамова Ела, Христе, във моето сърце и нека то да стане ясла, в която - мъничка и тясна, Небето цяло да се побере! 26.12.2022...
Няма коментари:
Публикуване на коментар