На Милена Дойчева
Жената до теб ден след ден чака
да се завърнеш от работа уморен,
за да те излекува с поглед.
И вместо на Малдивите, почивате двамата
в тишината на парка за вечен покой…
Жената до теб бди над съня ти
и бори се с нощните змейове.
После кротко се сгушва в сърцето ти
и в прегръдката му заспива…
Днес жената до теб не е същата –
с годините става по-млада и хубава,
защото се храни с твоя поглед,
гледащ я все така влюбено…
10.04.2021 г.
На отец Владимир Дойчев
Твоите Малдиви не са на Малдивите, отче.
Твоите Малдиви са в душите на хората,
приласкани от теб в Божия дом.
Те са в очите на болните,
над чието легло изнемогващ се молиш.
Те са в погледа на умиращите,
на които си дарил надежда.
Те са в парковете за вечен покой,
нарушаван от твоите тихи молитви.
Те са в лицата на страдащите,
утешени с твоята любов.
Те са в сълзите на плачещите,
изтрити от твоите сълзи…
Твоите Малдиви не са на Малдивите.
Те са в сърцата на тези,
на които си оставил късче от своето сърце.
22.11.2020 г.
България – шарена черга.
Вехта, раздърпана, ръфана,
от свои и чужди изгризвана,
от свои и чужди орисвана.
Кръпка до кръпка… Черга парцалена,
коя от коя по-цветна и багрена,
коя от коя по-кървяща и алена…
Кой ли от твоята тъкан не глозга,
кой ли от твоята хубост не взе…
Късче по късче, парче по парче…
България – черга проядена,
със зейнали дупки вместо очи,
закърпена с вехти конци.
България – черга опърпана…
Защо ли само по нея
нозете ми боси стъпват без страх?
Защо ли, загърната в нея
студ не усещам в среднощния мрак…
България – черга разнищена
с кървящо, но още туптящо сърце.
Дали нявга от старите нишки останали
нова черга ще се изтъче?...
28.05.2021 г.
Плачете, Божии угодници, за нас.
Майко Божия, и Ти плачи.
Защото ние нямаме сълзи.
И Сам Спасителят е плакал на Голгота,
виждайки изсъхналите ни очи…
Една сълза на покаяние
отворила би дверите на Рая.
Плачете, Божии угодници, за нас,
и дайте ни сълзи от своите сълзи…
26.02.2024 г.
С бели сълзи заплака небето
и друмите кални покри.
Какво ще открием, когато
пролетта белотата стопи…
Цветанка Аврамова
15.02.2021 г.
Да се носиш по вълните като птица, почиваща си със разперени криле, отпуснат в милващата Божия десница, зареял взор натам, където морето с...
