България – шарена черга.
Вехта, раздърпана, ръфана,
от свои и чужди изгризвана,
от свои и чужди орисвана.
Кръпка до кръпка… Черга парцалена,
коя от коя по-цветна и багрена,
коя от коя по-кървяща и алена…
Кой ли от твоята тъкан не глозга,
кой ли от твоята хубост не взе…
Късче по късче, парче по парче…
България – черга проядена,
със зейнали дупки вместо очи,
закърпена с вехти конци.
България – черга опърпана…
Защо ли само по нея
нозете ми боси стъпват без страх?
Защо ли, загърната в нея
студ не усещам в среднощния мрак…
България – черга разнищена
с кървящо, но още туптящо сърце.
Дали нявга от старите нишки останали
нова черга ще се изтъче?...
28.05.2021 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар