Цветанка Аврамова
Неусетно и бързо ще отминават годините.
Все по-рядко нозете ще слушат, уви.
Уморени и тъжни ще заспиват мечтите ми,
но умът ми от болка едва ли ще спи.
Ала как ми се иска в тая плът изтерзана
всеки ден да се ражда по-красива и млада душа -
противно на всички физични забрани -
с Божията благодат да грее тя.
17.01.2024 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар