АКАТИСТ
НА СВЕТА МЪЧЕНИЦА ЛЮДМИЛА ЧЕШКА[1]
(16 септември)
(Превод: Цветанка Аврамова)
КОНДАК 1
Като утринна звезда изгря над чешката земя, света мъченице Людмило – факел, от Бога избран, от езически род призвана. Ти разпръсна тъмата от служението на демоничните божества по чешката земя и я освети със светлината на Божествената Христова вяра. Цвят си на духовната пролет, защото свеждаш към нас Божията милост, о, най-първа сред светиите на нашата земя. Макар че някои (зли сили)[2] поискаха да хвърлят тебе и славянското богослужение в забрава, ние и до днес като на свята ти се молим. Като имаш дръзновение пред Господа, не преставай да се молиш за нас, твоите духовни чеда, за да бъдем избавени от всяка скръб и укрепени във вярата, та винаги да те славим така:
Радвай се, княгиньо Людмило, мъченице и просветителко на чешката земя!
ИКОС 1
Творецът на ангелите и човеците, желаейки да изведе чешкия народ от мрака на идолопоклонството към светлината на правдата, избра тебе, княгиньо, още от младини, за да станеш изпълнителка на Неговата Божествена воля. С усилие и ревностна вяра ти разора грубата и неплодородна почва на чешките сърца, за да произрасне в тях Господнето лозе. С росата на молитвите си и досега напояваш родната почва, та да не изсъхне чешката земя. Ти беше тук първа майка за вярващите, за да бъдеш и на небето първа тяхна застъпница. Затова Твореца славим и тебе те почитаме така:
Радвай се, съд с манна на Светия Дух, застъпнице за нашите души!
Радвай се, първа чешка владетелко, облечена в Божията дреха на кръщението!
Радвай се, лоза, от която произрасна за чешкия народ клонката на православната вяра!
Радвай се, от Евангелието пленена, в любовта съвършена, във вярата твърда!
Радвай се, красива гълъбице, изкачила се с устрем във висините на Правдата!
Радвай се, самарянко, напълнила за нас чашата на спасението!
Радвай се, княгиньо Людмило, мъченице и просветителко на чешката земя!
КОНДАК 2
Ревностната Людмила позна нищожността на бездушните идоли, когато научи за благословеното дело на свети Методий, апостола на славяните, който бе дошъл от изток в нашите земи. Тогава сърцето ѝ пламна от любов към Христовата вяра. Тя чу сладката[3] като мед проповед на Методий и научи как Кирил е защитил славянското богослужение със словата на псалома: „Всичко, що диша, да хвали Господа![4]“ Благодарение на поученията на моравския апостол Людмила заедно със съпруга си Борживой се отрече от езическото идолопоклонство и злите духове, обитаващи в идолите, и прие свето кръщение от ръцете на Методий. Щом излезе новородена от очистителната баня на кръщението, запя на Христа, своя Спасител: Алилуия!
ИКОС 2
След духовното си възраждане, света Людмило, ти започна да цениш източното християнство като бисер[5], по-драгоценен от всички съкровища. Веднага след завръщането на Борживой от Моравия двамата заедно построихте в Леви Храдец първия тамошен храм в чест на свети Климент, където се установи преподобният[6] Каих, изпратен в Чехия от св. Методий. Тук за пръв път у нас избликна изворът с живата вода на истинната Христова вяра. Оттук под вашето попечителство започна да се разлива по чешките земи река от поученията на светите Кирил и Методий, благозвучно ромолящото източнославянско богослужение. Затова и ние те хвалим, пеейки:
Радвай се, високолетяща, изпълнена с ревност по Небесния сонм[7]!
Радвай се, зора, построила първите Божии храмове по нашите земи!
Радвай се, сърце, пламнало с огъня на християнството, запален в Моравия!
Радвай се, източен полъх, донесъл ни славянското богослужение!
Радвай се, апостолска жено, подпомагаща Методиевото служение[8]!
Радвай се, благоверна основателко на първия чешки храм на мисията византийска!
Радвай се, княгиньо Людмило, мъченице и просветителко на чешката земя!
КОНДАК 3
Дяволът и слугите му гледаха със завист как се разпространява християнството в земите, дотогавашно тяхно владение. Демоните и техните служители бягаха стремително оттам. Подобно на ревностния Илия в древността, така и Людмила събаряше идолските капища. Езичниците бяха в смут. Беше сложен край на това, на което те в духовното си заслепение и във вреда на душата си служеха. Чешката земя бе духовно разтърсена, когато Христовата вяра встъпи с пълна сила и заблестя в слава. Властта на демоните се разпадна на прах, идолите се срутиха, нечистите езически увлечения угаснаха. Чехите, дотогава като неми, сега, освободени от оковите на дявола, в славяновизантийската литургия[9] отправиха слова към Бога, радостно зовейки: Алилуия!
ИКОС 3
Христос влезе и демоните паднаха. Разтрепериха се в основите си дълбините на дяволската мощ. Адът се ужаси. Изпари се смрадта на пороците и се възцари уханието на добродетелите. Примамките на демоните загубиха силата си, мъглата на измамата беше разкъсана от полъха на Светия Дух. Над тази земя с ослепителна заря изгря Слънцето – Христос и заблестяха звездите на духовното небе. Благодарим ти, Людмило, на тебе, която заедно с (твоя съпруг)[10] Борживой отворихте пътя към нашата земя на истинното християнство от Изток. В зората на духовния ден чешките християни ти пеят:
Радвай се, Марийо, стояща при нозете Христови и слушаща поученията Методиеви!
Радвай се, приела Кириловото учение, пазещо православното богослужение!
Радвай се ти, която поученията за чистота и добродетели в своето сърце съхраняваше!
Радвай се, Марийо Магдалино[11], с пламъка на евангелието запалила сърцето си!
Радвай се, с небесен огън демоните като Содом изгаряща!
Радвай се, ти, която езическия огън угаси и бесовете със силата на Кръста изгони!
Радвай се, княгиньо Людмило, мъченице и просветителко на чешката земя!
КОНДАК 4
Домъчня му на дявола, владетеля на преизподнята, за господството над чешката земя. Врагът на човешкия род, старата змия, от край-време[12] до днешни дни не престава да сее семената на раздора в сърцето на единомишления народ, посява гордост сред смирението и ненавист сред любовта. Сатаната страдаше горчиво, че му е отнет народът, който по-рано беше поробен, и че чешкият народ е спечелен за Истинския Цар – Господа Иисуса Христа. И така този, който разделя всички и чието име е клеветник, възбуди сред людете бунт против Борживой, като ги подтикна да се опълчат срещу него, за да го изгонят от страната и се опитат дори да го лишат от живот. А князът с блажената Людмила отново намериха убежище в Моравия, където благодарение на Божия промисъл усвоиха цялата възвишеност на евангелското учение Христово, на което заедно предано пееха: Алилуия!
ИКОС 4
Като пребиваваше в Моравия, благоверният Борживой обеща на Всемогъщия Бог: „Ако Господ ме върне отново с почит в моята чешка родина, ще построя базилика в чест на благословената Божия Майка и Приснодева Мария.“ И когато по Божията воля отново се върна на престола, той гледаше без отлагане да изпълни обещанието си. В самата Пражка крепост князът и Людмила построиха храм, посветен на Преблагословената Дева Мария и Архангел Гавриил. Така двамата владетели станаха първите строители на свети места, като събраха под опеката си духовници и разпространители на християнската вяра. Възвишена Людмило, ти със своите добродетели изпъкваше над своя съпруг и така стана наистина свята Христова служителка. Затова ти пеем:
Радвай се, построила с Борживой храм на Богородица!
Радвай се, майко на своите чеда, почитателко на Най-святата Дева и Майка Божия!
Радвай се, изпълнена с безмерно съчувствие, почитателко на небесното могъщество!
Радвай се, съградила Божие средище, осветено от свети Методий!
Радвай се, мъченице, защото в него (равноапостолът)[13] е положил мощите на свети Климент!
Радвай се, надяваща се на Бога, която подклажданите от дявола хорски метежи не можаха да уплашат!
Радвай се, княгиньо Людмило, мъченице и просветителко на чешката земя!
КОНДАК 5
Божието всемогъщество допусна православната вяра да бъде внезапно изпитана с огън, когато портата на чешката земя бе отворена за чуждо духовенство, присмиващо се на кирилометодиевската славянска вяра. Нашият народ обаче искаше да запази възвишеното учение на Методий и обичаше духовната сила на източното славянско богослужение. Света Людмила укрепваше в народа съзнанието за истинната вяра и неопетнената (с ереси)[14] религия от Изток, и въздаваше благодарност за този небесен дар, пеейки в храмовете: Алилуия!
ИКОС 5
Като имаше мисъл и сърце, просветени от мъдрост свише, неустрашима Людмило, ти се държеше смело, без да се уплашиш от меча в ръцете на чужденците, изваден за битка против източните християни в чешката страна. Не се поколеба във верността си към източната християнска вяра, макар че могъщи сили от запад наричаха тебе и твоето малко стадо „лоши християни“. Ти обаче насърчаваше тези, които служеха на Бога на славянска реч и по обряда на Методий, като продължаваше да строиш храмове на Господ и благоукрасяваше Божиите обиталища. Затова благодарното множество на чешките православни християни ти пее с едни уста и един език:
Радвай се, пчело, отлетяла от езическия дим към нектара на вярата в Христа!
Радвай се, крепост на вярата, укрепена с Христовото насърчение: „Не бой се, малко стадо![15]“
Радвай се, ясна звездо, показваща посоката към истинната вяра и Божията слава!
Радвай се, свещ, осветяваща народа като фар сред бурното море на чуждата вяра!
Радвай се, лъч от рая, вдъхващ небесен покой в нашите души!
Радвай се, ангеле, пратенико Божий, благовестящ на чехите Христовото Евангелие!
Радвай се, княгиньо Людмило, мъченице и просветителко на чешката земя!
КОНДАК 6
Когато (княз)[16] Борживой, изпълнил дните си с добри дела, отиде на небето, а след това и синът му Спитигнев, украсен с добродетели и святост, след като построи много храмове, го последва, храбрата Людмила, последователката на Христа, остана здраво на своето място. До края на живота си тя пребиваваше в телесна и душевна чистота, укротяваше тялото си с бдения и пост, греховните страсти с различна аскеза изкореняваше, в смирението се усъвършенстваше. При това в молитва с Господа се съединяваше, душата си очистваше и сърцето осветяваше с Божията благодат. И така телесното в служба на духовното подчиняваше, за да придобие неопетнена, неопозорена святост, неизменно надявайки се на Господа Христа, Комуто пееше: Алилуия!
ИКОС 6
Света Людмило, ти с млякото на евангелието растеше и побеждаваше греха, като го пробождаше с гвоздея на покаянието. Ти умъртви земното си тяло и всички страсти: копнеж по могъщество и слава, имущество и удоволствия. Сред добри и лоши люде запази това, което ти бе поверено от Господа. Своите душевни страсти и телесни желания на Христовия кръст прикова, светските радости в душата си умъртви. О, Людмило, съразпъната с Христа, ти беше като мъртва спрямо изкушенията на греха. Под тежестта на неправдата не изнемощя, защото охотно съблюдаваше духовните заповеди и наредби, дадени свише. Така в истина можеше да викаш към Господа: „Твоите наредби не забравям“[17]. Затова още приживе ти слушаше дивния поздрав:
Радвай се, милостива господарке, която ревностно вършиш дела на милосърдие!
Радвай се, овчице, отдясно на Бога стояща, странниците угощаваща, изтерзаните утешаваща, милостиня раздаваща!
Радвай се, добросърдечна господарке, показваща милост към страдащите в беди!
Радвай се, майко на вярващите, помагаща на духовенството вярата да умножи!
Радвай се, от всички почитана, защото Бога почиташ. Ти от зла мълва не ще се убоиш!
Радвай се, която се грижиш за спасението на вярващите и побеждаваш дявола, княза на мрака!
Радвай се, княгиньо Людмило, мъченице и просветителко на чешката земя!
КОНДАК 7
Вторият Людмилин син Вратислав изпрати по-големия си син Вацлав, юноша с просветена мисъл, да се обучава в Свещеното Писание и Закона Божий, в крепост, наречена Будеч. Вацлав, бидейки с буден ум, с помощта на Светия Дух запечатваше дълбоко в паметта си всичко, на което го учеха. Когато неговият баща беше взет от този свят в ранна възраст, Вацлав бе повикан в град Прага и възкачен на бащиния си престол. И понеже беше още юноша, велможите мъдро намислиха да поверят по-нататъшното му възпитание на грижите на баба му Людмила. Така Вацлав и Людмила ежедневно възпяваха Бога: Алилуия!
ИКОС 7
Света Людмило, водена от предаността на цялата си гореща душа към свети Методий, ти след преставянето на (твоя съпруг)[18] Борживой стана водеща разпространителка на новата за чехите вяра и защитница на източното славянско богослужение. Затова и даде Вацлав да се изучи най-напред в славянското писмо. Посвети го в тайнството на Христовата вяра, показа му тесния път на Божията заповед за любов и го доведе до познание на истината в Христа. Със собствения си живот, (света Людмило)[19], отпечата в неговата млада душа примера на добрите християнски дела, на живота в молитва и добродетели. В лицето на благоверния Вацлав ти даде на славянското богослужение в Чехия нова височайша опора. Затова от всички слушаш благодарни поздрави:
Радвай се, Людмило, първа клонка (на истинната вяра)[20], от Моравски корен произрасла!
Радвай се, възпитателко на блажения Вацлав, клонка втора!
Радвай се, приятелко на преподобния пустинник Иван Чешки, клонка трета!
Радвай се, попечителко на източната вяра, донесена от светите апостоли Кирил и Методий!
Радвай се, с благодатния огън на истинната вяра сърцето на Вацлав разпалила!
Радвай се, привела го на пътя на светостта и на народа дарила защитник!
Радвай се, княгиньо Людмило, мъченице и просветителко на чешката земя!
КОНДАК 8
Князът на тъмнината се гърчеше от остра болка в преизподнята, когато виждаше, че заради Христовата служителка Людмила, звезда сияеща[21], тъмнината на неверието намалява в човешките сърца. Затова внуши в сърцето на снаха й Драгомира, пребиваваща все още в мрака на езичеството, желание за смъртта на свекърва й[22]. Неправедната жена притаи злостна мисъл в сърцето си: „Ще я погубя, ще наследя всичко, което притежава, и свободно ще управлявам“. Блажената мъченица научи за това и не желаейки спор за властта, кротко каза: „Не копнея за власт и не искам да имам и най-малка частица от нея. Моля само за разрешение да служа на Бога до края на дните си, за да мога непрестанно да Му пея: Алилуия!
ИКОС 8
С тези думи, ти, кротка Людмило, напусна (престолния)[23] град Прага и дойде в една крепост, наречена Тетин. Там смирено се отдаде на тишината и търсеше мълчанието на сърцето, задълбочаваше познанията си за светостта[24] и с незатихваща ревност оказваше добрини на бедните. Ти горчиво си спомняше сега за своята непросветеност в отдавнашните дни, когато беше езичница, и със сълзи оплакваше някогашните си грехове, казвайки с апостола: „Какъв плод имах тогава, от който сега се срамувам?“[25] Своето покаяние ти засвидетелстваше с дела на милосърдие: облекчаваше бедните, нуждаещите и странниците обличаше. Духовенството свидетелстваше за жертвоготовните ти грижи, положени за него. Със злато и сребро от своето имущество ти обогати Божиите обиталища. Затова всички с благодарност ти зоват:
Радвай се, щедра майко на бедните, опора за хромите, око за слепите!
Радвай се, утешителко на вдовици и сираци, отхвърлила светската слава!
Радвай се, отклонила се от пътя на жадните за власт и укрила се от него!
Радвай се, ти, която си искала чак до края на дните си единствено на Бога да служиш!
Радвай се, благочестива в живота, кротка и изпълнена с любов, бърза помощнице!
Радвай се, доблестна господарке, милостива към нуждаещите се, а към Бога и хората изпълнена с любов!
Радвай се, княгиньо Людмило, мъченице и просветителко на чешката земя!
КОНДАК 9
Можем да сравним езичницата Драгомира с Езавел, която убиваше пророците, или с Ева, родила Каин и Авел. Когато благоверната Божия служителка Людмила се облече в оръжието на смирението и търпението против тръните на гордостта на снаха си, тя отиде в крепостта Тетин, за да се въоръжи с още повече добродетели, предчувствайки, че преследвачът ще я настигне и тя ще получи мъченически венец. Драгомира, в плен на дявола и на своята злоба, побесняла от ярост към светата, скоро изпрати двама свои слуги, синове на беззаконието, с могъща шайка към Тетин да погубят през нощта тихата овчица, зовяща: Алилуия!
ИКОС 9
Неразбираеми са за езичника смирението и християнската святост, и чистото сърце, осветено от Светия Дух, не е възможно да бъде видяно от несправедливия човек. Затова жадната за власт и ослепена от зли желания Драгомира не вярваше на чистите Людмилини намерения. Дяволът беше изгарян от молитвата, чистотата, смирението и добродетелите на светицата, затова вливаше своя бяс в недостойното сърце на поганската си служителка, за да побърза да пролее кръвта на невинната овца Христова. А ти в това време, княгиньо Людмило, бдеше в молитва, постеше ревностно и с щедра ръка раздаваше милостиня на всички, готвейки се скоро да се изправиш пред Съда на Своя Творец, Спасител и Цар. Затова заедно с тогавашния чешки народ и ние днес почтително приветствие ти отправяме:
Радвай се, почитателко на Светата Троица, спечелила своя народ за Христа!
Радвай се, разпространителко на възвишената християнска вяра в земя дива, пустиня на неверието!
Радвай се, отваряща вратата си за просещите и непрестанно чуваща нашите молитви!
Радвай се, героиньо на духовната борба, в добродетелите съвършена!
Радвай се, смекчаваща твърдите човешки сърца да познаят Божията любов!
Радвай се, източен лъч на зората, утринна благовестнице на Слънцето Христос!
Радвай се, княгиньо Людмило, мъченице и просветителко на чешката земя!
КОНДАК 10
Изпълни се това, което отдавна беше прозрял свети Вацлав в юношеството си. Надарен с пророчески дух, той предвиди имащото да стане. Господ (Иисус) Христос му показа в ясно видение дома на предания на Людмила преподобен[26] Павел, целият запустял и без украса. Тогава Вацлав, изпълнен с Дух Свети, обясни, че разрушението на дома е знамение за благословената кончина на неговата достохвална баба Людмила, а също предсказа подробно за жестоките мъчения на светата и предизвести за последващото изгонване на преданото ѝ духовенство. Всичко това се изпълни, света Людмило. А ти само промълви: „Слава Богу за всичко!“ и запя на Бога: Алилуия!
ИКОС 10
Знаейки какво ще стане, ти извика преподобния[27] Павел, изповяда се искрено и прие Светите Дарове – Тялото и Кръвта Господни. През нощта убийците нахлуха при тебе. А ти им каза: „Какво безумие ви е обладало? Отгледах ви като собствени синове, със злато и златотъкани одежди ви дарих. Кажете ми дали някога съм ви онеправдала“. Но те, побеснели и твърди като камък, сложиха безсрамни ръце върху тебе и те свалиха на пода. Оставиха те за кратко да се помолиш, но не изпълниха молбата ти да бъдеш обезглавена с меч и да пролееш кръвта си като мъченица. Вместо това със собствения ти воал те удушиха и така те освободиха от земния живот, за да живееш навеки с възлюбения от тебе Господ Иисус Христос. Затова верните християни като на жива постоянно ти пеят:
Радвай се, защитнице на светата Методиева вяра, твоето име е съкровище за чешкия народ!
Радвай се, пазителке на верните на Христа, ти си рядко миро, благоухаещо аромат!
Радвай се, дълбина на покаянието, възлизащо към Бога като чисто жертвено кадило!
Радвай се, скъпоценен бисер[28], втъкан в короната на Небесния Цар!
Радвай се, знатна, укрепнала в пост, радвай се, злато, в пещта на мъченичеството очистено!
Радвай се, на земята благословена, на Небесата блажена застъпнице за своя народ!
Радвай се, княгиньо Людмило, мъченице и просветителко на чешката земя!
КОНДАК 11
Не дълго се радваха на плячката си убийците на света Людмила. Божият гняв скоро ги настигна и те загубиха печално земния и вечния си живот. А светостта на мъченицата беше засвидетелствана със славни чудеса при нейните мощи. Лицето й светеше като живо и върху него се беше появило очарованието на младостта. Дивен аромат, по-благоуханен от аромата на всички цветя и аромати земни, излизаше от Людмилиния гроб. Седемкратно през тъмната нощ бяха видени над гроба й огнени факли и свещи, горящи с Божествена светлина, показващи сиянието на вярата, с която тя бе блестяла приживе, а може това и да е било знамение на светите ангели, приветстващи Людмила при себе си. На гроба ѝ един слепец прогледна и всички с удивление извикаха: Алилуия!
ИКОС 11
Когато чу за това недостойната ти снаха, обзе я ужас и тя заповяда на твоя гроб, Людмило, да бъде построена базилика, посветена на Архангел Михаил, та твоите чудеса да бъдат смятани за дело на ангела. С това обаче тя неволно ти услужи, защото ти беше причислена към небесните жители, към сонма на ангелските Божии служители, не само на Небесата, но и на земята. Същевременно с това убийцата сама засвидетелства за бъдещите векове истинността на твоите чудеса. На това място ти извърши много дивни знамения за окуражаване на народа и за доказателство на твоята святост, дарувана ти от Господа Иисуса Христа. Ти ни лекуваш от недъзите, утесненията и слабостите във вярата, като духовно ни укрепваш чрез лечебния извор, течащ от твоите мощи, и всеки, който те възпява и почита, черпи от него. Затова ти зовем:
Радвай се, защото твоето тяло бе надарено със святост, заствидетелствана с чудеса!
Радвай се, оставила ни своите мощи, благоухаещи с духовен аромат!
Радвай се, явила ни на своя гроб огнената светлина на Божията благодат!
Радвай се, милосърдна Людмило, преходното богатство раздавала!
Радвай се, с тайна молитва непреходно съкровище на Небесата събрала!
Радвай се, свидетелствала за Христос със смъртта си и така спасила душата си за вечността!
Радвай се, княгиньо Людмило, мъченице и просветителко на чешката земя!
КОНДАК 12
В тежките времена след преставянето на света Людмила, благодарение на горещото й застъпничество, не бе (докрай)[29] унищожено кирилометодиевското наследство. Западът не успя да погълне изгрялата от изток светлина и източното слънце на вярата никога вече не залезе над нашата страна. Враговете я криеха зад тъмните облаци на чуждата вяра, зад мъглата на заблужденията и изкривената вяра. Пътя към нея те заградиха с тръните на неразбираеми богослужения. Но през скупчените облаци продължаваше да проблясва свише чистата заря. Прелатите на франкската вяра твърде много ненавиждаха Славянското православие, противяха се на Методиевата вяра и ожесточено гонеха византийското богослужение от нашата земя. Затова решиха да изкоренят твоята памет, о, блажена господарке на зората. Въпреки това православните славяни и до днес у нас и на изток възпяват Бога с благодарност, че ни е дарувал света Людмила за могъща застъпница, като Му зоват: Алилуия!
ИКОС 12
Благочестивият княз Вацлав не бе забравил своята баба и нейната изключителна святост и прослава, дарувани й от Всемогъщия Бог. Изпратените от княза пратеници откриха гроба на Людмила в Тетин и извадиха светите ѝ мощи. За безкрайна почуда на всички преподобният Павел намери тялото и дрехите на покойната напълно неповредени и запазени от тление. С велика радост, отдавайки слава на Бога, те загърнаха святото тяло в скъп плат и го пренесоха от Тетин в базиликата „Св. Георги“ в Пражката крепост. Верните християни ликуваха и славеха Бога за тия знамения. Княз Вацлав и целият народ гледаха с благоговеен страх неповреденото тяло, недокоснато от тление и изглеждащо като живо. Така всички отсъдиха, Людмило, че си достойна за всяка похвала и почитание. И ние заедно с тях те възпяваме:
Радвай се, че твоето достопочтено тяло беше пренесено в Прага!
Радвай се, че твоята прослава беше украсена с чудеса и изцелението на юношата!
Радвай се, от Светия Дух в дрехата на благодатта облечена, от тление своето тяло запазила!
Радвай се, уподобила се на Христа, страдания и мъки смирено приела!
Радвай се, утринна звездо, небесна закрилнице на всички, останали верни на твоя завет!
Радвай се, опоро на православните християни, от Бога дарувана!
Радвай се, княгиньо Людмило, мъченице и просветителко на чешката земя!
КОНДАК 13
Света мъченице Людмило, ангелски пламък, вярна служителко Божия! Приеми от нас това хвалебно пение, моли милосъдния наш Бог да вдъхне в нашите сърца аромата на светата православна вяра. Нека се умножи в живота ни елеят от добри дела и не угаснат нашите светилници в часа на полунощната среща с Небесния Жених. За да бъдем достойни да му пеем навеки на сватбената трапеза[30] в Небесното Царство: Алилуия!
(Този кондак се чете три пъти. След него следва първи икос и първи кондак, и молитвата.)
МОЛИТВА
Света Людмило! С твърдата си вяра, дълбока надежда, огромна любов, добри дела, кротък характер и по пътя на всякакви добродетели ти се съедини с Бога и дори в смъртта не се раздели с Него. О, чешка земьо, с толкова скъпоценен дар си дарена, с толкова светли лъчи си озарена, толкова могъща защитница ти помага!
В сонма на небожителите беше въведена и сега с открито лице гледа Царя на славата нашата княгиня Людмила, болни изцеряваща, гладни насищаща, за бедните прибежище, на християнската вяра разпространителка!
Да помним, че от нашите редици към небесата отлетя майката на вярващите и укрепителка на нашата вяра, увенчана с победен лавров венец; майката, почетена във висините и предстояща пред Бога да се моли за нас, ако се сподобим да бъдем достойни за това.
Молим се на тази, чиято памет вярно почитаме, да ни помага в желанието да подражаваме на нейното благочестие. Света Людмило, сподоби ни твоите осветени[31] от Светия Дух мощи да вселяват в нашите души добродетелите, с които ти, благословена господарке, бе изпълнила живота си.
Затова молим нашата любима утринна звезда да разпали в сърцата ни утрото на Божия ден, да отвори сърцата ни към Зората на Божието Слънце – Христос, за да не се люшкаме и блуждаем в тъма, но да вървим в Божията светлина, ясно осъзнавайки защо сме на този свят и че нашият път е Христос.
Нека заедно със света Людмила да славим Иисус Христос, Който с Безначалния Си Отец и Светия Дух, Утешител, царува сега и винаги и во веки веков. Амин.
ТРОПАР
(Глас 1)
Като остави тъмата на идолослужението, с гореща любов ти прие светлината на Православната вяра Христова; яви ни се, Людмило, като утринна звезда, и със светлината на светостта си ти началото на истинния ден на богопочитанието по чешките земи положи.
Майко на бедните, опоро на разслабените, светлина на слепите, утешителко на опечалените, с росата на молитвите си пред Господа оросила милостиво сърцето на своя народ с вярата и нашия взор прояснила, не ни оставяй да загинем от неприятелите наши.
КОНДАК
(Глас 4)
В своето страдание ти сияйно заблестя, мъченице Людмило, украси се с кръвта си и като красива гълъбица излетя към небето; моли се непрестанно за почитащите твоята памет.
[1] Превод от чешки. Оригиналният текст е публикуван от анонимен автор на https://download.pravoslavi.cz/svati/ludmila-akathist-w.pdf
[2] Добавката моя, бел. прев.
[3] Букв.: течащата.
[4] Пс. 150:6, бел. прев.
[5] В ориг..: перла.
[6] В ориг..: достопочтеният свещеник.
[7] В ориг..: Господния сонм.
[8] В ориг.: свещенство.
[9] Букв.: чрез славяската византийска литургия.
[10] Добавката моя, бел. прев.
[11] В ориг.: Магдалино.
[12] В ориг.: от самото начало на човешкия род.
[13] Добавката моя, бел. прев.
[14] Добавката моя, бел. прев.
[15] Лука 12:32, бел. прев.
[16] Добавката моя, бел. прев.
[17] Срв. Пс. 118: 83: „Станах като мех на дим, но Твоите наредби не забравих“, бел. прев.
[18] Добавката моя, бел. прев.
[19] Добавката моя, бел. прев.
[20] Добавката моя, бел. прев.
[21] Букв.: заради изгрялото звездно сияние.
[22] Букв.: на Людмила.
[23] Добавката моя, бел. прев.
[24] Букв.: светите неща.
[25] Римляни 6:21, бел. прев.
[26] Букв.: свещеник.
[27] Букв.: свещеника.
[28] Букв.: перла.
[29] Добавката моя, бел. прев.
[30] Букв.: в сватбената зала.
Няма коментари:
Публикуване на коментар