Цветанка Аврамова
Сивобяла пелена, надиплена
от вятъра едва-едва.
Сребристи капчици, танцуващи
до преди миг под погледа на слънцето,
сега във облачна прегръдка спят.
Додето поглед стига - бяла тишина,
в която чуваш как чайките
с делфините говорят...
Мое седефенобяло море -
ще те сънувам до следващото лято...
2.09.2022 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар