Всеки път, когато в самота се гърча,
отново от ребрата Ти вода изтича
и влива се в океана на мойте сълзи.
Когато към утеха друга поглеждам,
поредния гвоздей в дланта Ти забивам,
понеже милувката Ти нежна не усещам.
За радост друга когато копнея,
бразди от камшика по Тебе оставям,
затова че Ти не си радост за мене.
Прости ми, Господи, и помогни ми
да търся жадно само Твоите обятия
и се насищам вечно с любовта Ти!
11.04.2021 г.
На отец Владимир и Милена Дойчеви
Никога не пускайте ръцете си -
дори когато вече не ви слушат.
Никога не сваляйте един от друг очи -
дори когато почнат да не виждат.
Никога не спирайте да казвате: "обичам те" -
дори когато в устните ви няма дишане.
12.01.2022 г.
На Милена Дойчева
Жената до теб ден след ден чака
да се завърнеш от работа уморен,
за да те излекува с поглед.
И вместо на Малдивите, почивате двамата
в тишината на парка за вечен покой…
Жената до теб бди над съня ти
и бори се с нощните змейове.
После кротко се сгушва в сърцето ти
и в прегръдката му заспива…
Днес жената до теб не е същата –
с годините става по-млада и хубава,
защото се храни с твоя поглед,
гледащ я все така влюбено…
10.04.2021 г.
На отец Владимир Дойчев
Твоите Малдиви не са на Малдивите, отче.
Твоите Малдиви са в душите на хората,
приласкани от теб в Божия дом.
Те са в очите на болните,
над чието легло изнемогващ се молиш.
Те са в погледа на умиращите,
на които си дарил надежда.
Те са в парковете за вечен покой,
нарушаван от твоите тихи молитви.
Те са в лицата на страдащите,
утешени с твоята любов.
Те са в сълзите на плачещите,
изтрити от твоите сълзи…
Твоите Малдиви не са на Малдивите.
Те са в сърцата на тези,
на които си оставил късче от своето сърце.
22.11.2020 г.
България – шарена черга.
Вехта, раздърпана, ръфана,
от свои и чужди изгризвана,
от свои и чужди орисвана.
Кръпка до кръпка… Черга парцалена,
коя от коя по-цветна и багрена,
коя от коя по-кървяща и алена…
Кой ли от твоята тъкан не глозга,
кой ли от твоята хубост не взе…
Късче по късче, парче по парче…
България – черга проядена,
със зейнали дупки вместо очи,
закърпена с вехти конци.
България – черга опърпана…
Защо ли само по нея
нозете ми боси стъпват без страх?
Защо ли, загърната в нея
студ не усещам в среднощния мрак…
България – черга разнищена
с кървящо, но още туптящо сърце.
Дали нявга от старите нишки останали
нова черга ще се изтъче?...
28.05.2021 г.
Плачете, Божии угодници, за нас.
Майко Божия, и Ти плачи.
Защото ние нямаме сълзи.
И Сам Спасителят е плакал на Голгота,
виждайки изсъхналите ни очи…
Една сълза на покаяние
отворила би дверите на Рая.
Плачете, Божии угодници, за нас,
и дайте ни сълзи от своите сълзи…
26.02.2024 г.
С бели сълзи заплака небето
и друмите кални покри.
Какво ще открием, когато
пролетта белотата стопи…
Цветанка Аврамова
15.02.2021 г.
Да се носиш по вълните като птица, почиваща си със разперени криле, отпуснат в милващата Божия десница, зареял взор натам, където морето с...
