С бели сълзи заплака небето

 

С бели сълзи заплака небето

и друмите кални покри.

Какво ще открием, когато

пролетта белотата стопи…

 

Цветанка Аврамова

15.02.2021 г.

 

 

Някой да плаче за теб

 

 На отец Владимир Дойчев

 

Колко е хубаво някой да плаче за теб!

По-любещо от майка и баща...

Да плаче той за твоята душа.

За да си още жив, за да те има,

за тебе сълзи са проливали светиите.

А ние ще заплачем ли за другите,

за себе си, за своите и чуждите?

За да сме още тук, а не отминало...

Кога ще вкусим сладостта на сълзите?...

 

Цветанка Аврамова

31.01.2023 г.

 

Спи езерото

 

Спи езерото зимен сън.

И рибите под леденото одеяло

прегърнати, отдавна са заспали.

Притихнало е всичко вън...

Спи езерото зимен сън

и чака пролетта да го погали...

 

27.01.2022 г.

 

Ореоли златни

 

Цветанка Аврамова

 

Ореоли златни на дърветата надява есента,

за да сънуват топли сънища през зимата.

Да можехме и ние душите си да облечем така,

преди да отлетят оттук завинаги...

 

21.10.2021 г.

 

 

Натежали

 

Цветанка Аврамова 

Натежали във бели премени,

дърветата свеждат корони

и в молитвен възторг потопени,

към Твореца отправят поклони.

 

23.01.2022 г.

 

 

Не всичко

 

Цветанка Аврамова 

Не всичко е бяло. Не всичко.

И черно не е. Нито сиво.

Има и нещо различно

в тая черно-бяла притихнала зима...

 

20.01.2024 г.

 

 

Неусетно

 

Цветанка Аврамова 

Неусетно и бързо ще отминават годините.
Все по-рядко нозете ще слушат, уви.
Уморени и тъжни ще заспиват мечтите ми,
но умът ми от болка едва ли ще спи.

Ала как ми се иска в тая плът изтерзана
всеки ден да се ражда по-красива и млада душа -
противно на всички физични забрани -
с Божията благодат да грее тя.

 

17.01.2024 г.